Две са компютърните катедри на университета: „Компютърни науки и технологии” (КНТ) и „Софтуерни и интернет технологии” (СИТ). С десетките си учебни дисциплини, с отлично подготвените  преподаватели,  с богатата лабораторна база, те са надеждна гаранция за успех на възпитаниците си. Неслучайно катедрите ни са на второ място в рейтинговата система сред 16-те университета в страната с подобно обучение.

            В същото професионално направление „5.3” е и катедрата ни ”Комуникационна техника и технологии”, като сходна по същността си. Но нейна специфика основно са комуникациите.  

            Най-младата от трите катедри е „Софтуерни и интернет технологии”. Създадена е преди две години, за да отговори на концепцията на Министерския съвет за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти.

         Разговаряме с ръководителката на катедрата доц. д-р Виолета Божикова.

В час по лабораторни упражнения с доц. Божикова.

             –  Все повече млади хора,  доцент Божикова, кандидатстват за обучение при вас. Те със сигурност знаят за високите заплати в сектора, но наясно ли са колко  трудно е да станеш желан от фирмите софтуерен специалист?

             –  Студентите  не започват при нас с еднакъв старт. Някои притежават нужния талант и едва ли не са се родили с компютърни умения, както се казва. Но други, щом се справят с  ползването на Интернет и Фейсбук, със сърфирането, чатенето, смятат, че вече са на „ти” с  компютърните знания. Много скоро разбират, че са  далеч от действителността. Но те имат своя шанс и се реализират добре, когато са упорити и много се  трудят.  На талантливите обаче понякога се случва да разчитат на онова, което са усвоили самостоятелно.  Някои от тях не се стараят достатъчно и така изостават с усвояването на материята.

             – А материята „програмиране”, специално от софтуерния тип, освен че е твърде сложна, е и много динамична. Постоянно се обогатява с  нововъведения.

             – Всяко сериозно техническо устройство днес притежава някакъв вид вграден софтуер (embedded software). Той се ползва във всеки автомобил, в битови електроуреди, в медицинските системи и съоръжения  (рентгени, камери) и др. Говорим за така наречените зависими от софтуер системи (Software-Intensive Systems). Програмирането за тях е сложно поради  многообразието им и поради високите изисквания към вграждания в тях софтуер.  Съвременните софтуерни продукти изискват използване на множество технологии и езици за програмиране. Докато в миналото един програмист можеше да   овладее отлично даден език за програмиране, днес това е почти невъзможно поради бурното развитие на  софтуерните и интернет технологии и  вече необходимото непрекъснато обучение и самообучение. Затова всеки, който е решил да се занимава със софтуерно производство, трябва да е готов да се учи цял живот и да се сертифицира. Да е готов да се подготвя изпреварващо, като следи тенденциите в IT сектора и по този начин да може да предвижда доминиращата след година-две технология. Само така ще е конкурентен на пазара на труда.

            На нас, преподавателите, също ни се налага да се учим цял живот, за да даваме на студентите най-актуалните знания. Затова се профилираме по отделните дисциплини. Не сме взаимозаменяеми поради необхватността на материята.

             – Много от вашите студенти започват работа в софтуерни фирми още преди да са се дипломирали.

             – Причините от една страна са  „гладът” за софтуер,  а от друга –   постоянният недостиг и голямото текучество на софтуерни специалисти. Данните сочат, че този проблем е налице в над 60 на сто от софтуерните фирми. Талантливите и трудолюбивите студенти отрано биват привличани от такивафирми  и в четвърти курс някои наши студенти дори са на позициите developer и senior developer,  което е една висока оценка за  подготовката им.

             При кандидатстване в дадена фирма  студентите трябва да покажат нужните знания. Възлага им се достатъчно сложна задача, свързана с използваните от конкретната фирма технологии. Представи ли се добре  кандидатът, от фирмата не се интересуват дали е дипломиран или не. Обикновено нашите момчета и момичета започват да работят още в трети курс, но има случаи и във втори, дори в края на първи. Наши възпитаници, завършили магистратура и достигнали високи позиции във фирми, често ме посещават с искания да им посоча успешни студенти, за да бъдат наемани на работа при тях.

             – Работно място и обучение, не си ли пречат взаимно?

             – По-скоро взаимно се подпомагат. Но въпросът се свежда до добра организация на времето. Ние разрешаваме на работещите студенти да посещават лабораторните упражнения и с други групи, което им позволява да съвместяват работа и обучение без това да ги освобождава от студентските задължения.  

            – Знае се, че в софтуерния бранш заплатите са най-високи. Някои от най-добрите ваши възпитаници за две-три години си закупиха жилища. А вие, които ги обучавате, едва ли имате същите възможности.

             – Е, не всичко е пари, по-скоро за нас всичко е професия и удовлетворение от постигнатите резултати.   Проблемът тук не е в нас, преподаващите от години, а в по-младите, които след време ще трябва да ни заместят. Как ще бъдат мотивирани за това? След министерското решение за чувствително увеличен прием в компютърните специалности,  за новата година  в катедри КНТ и СИТ вече обучаваме   близо 500 първокурсници. Това е голяма, но и позитивна наша отговорност. Всъщност, КНТ е така да се каже, катедрата майка, функционираща в университета още от 1982 година. А СИТ се натурализира като един вид нейно добавъчно продължение. Ние от двете катедри сме с допълващи се задачи по отношение на учебния процес, което предполага и преливане на преподаватели по различните дисциплини. Ползваме, разбира се, една и съща лабораторна база, която се стараем да пазим, осъвременяваме и обогатяваме.

             – Доброто качество на обучение студентите ви доказват и във вътрешни, и в национални олимпиади.

            –  Достатъчно е да спомена класирането на отбора ни на 29-ата републиканска студентска олимпиада, проведена през миналата година в Русе. Той завоюва първото място сред всички други технически университети. През последните две години спечелихме отборно първите места на националните студентските олимпиади и по компютърна математика във Велико Търново и във Варна. На тях неизменно печелехме освен отборното злато, и по два индивидуални златни медала, плюс индивидуални сребърни, бронзови. Наши възпитаници се представят отлично и на студентските научни сесии. Но не по-малко успешно – и на работните  си места  в софтуерните фирми, в които работят или практикуват.

             – А съдействието на фирмите, за да имат добри софтуеристи?

             – Имаме учебни курсове, водени от софтуерни фирми. Например, лабораторният практикум за четвърти курс се провежда от фирма „Адастра”. Тази учебна година фирма „Мостконсулт” се включи в нашия магистърски учебен процес. Сега подготвяме курс по виртуална реалност, който ще се води в лаборатория на катедрата, но с лектори от фирмата. Полезни са и стажовете през трите летни месеца след трети курс. От някои фирми получаваме и финансова подкрепа при организирани от университета олимпиади и научни конференции.

Николай ЖЕКОВ