Технически Университет - Варна

            Момичето от катедра „Корабостроене и корабни машини и механизми” на ТУ – Варна, Ивелина Минкова, е варненка, бивша медицинска сестра, грижила се няколко години за денталното здраве на пациенти. Но с времето преосмисля приоритетите си и започва да овладява корабните науки в нашия университет – редовно обучение, като наред с това не напуска работата си.   И в надпревара с времето решава за една учебна година да взема изпитите си за две години – едновременно за трети и четвърти курс.  Въпреки всичко, приема и отговорностите на председател на студентския Морски клуб в университета.  

            Момчето, колега на Ивелина от същата катедра на факултет „Корабостроене”, Никита Добин, е руски гражданин, московчанин, учил една година в Московски държавен технически университет, катедра „Приборостроене”. Впоследствие избира да завърши образованието си в нашия университет и вече говори много добър български език. В две от сесиите взема изпитите си с отличен успех.

Част от студентите в трети курс преди лекция. На първия чин – Никита и Ивелина.

             – Ивелина, Никита, макар от различни националности, имате сходни    идеи и решения за развитието си  до постъпването в ТУ - Варна. Разкажете за тях.

            Ивелина: Докато си ученик, невинаги си наясно със заложеното в теб,  дори с желанията си. И се поддаваш на родителските разбирания. Още докато учех в  Медицинския университет, работех като медицинска сестра и това ме срещаше с различни хора от различни професии. От разговорите с тях успях да се ориентирам какво наистина искам и какво бих могла. В Техническия първо записах специалността „Експлоатация на флота и пристанищата”. В течение на първи курс обаче разбрах, че повече би ме удовлетворявало да участвам в самото създаване на механизмите на един кораб. За да се прехвърля в новата специалност, се изискваше успех петица. Имах го, но заради големите различия в учебните планове на двете специалности трябваше да започна и корабостроителната от първи курс. Вече беше по-лесно, въпреки че още работех като сестра, защото ми се признаваха изпитите от някои общи  дисциплини.

            Вече убедена в силите си, а и по финансови причини, реших, че мога да усвоявам едновременно знанията от два учебни курса. Но не би се получило   без разбирането на преподавателите ми, от които понякога   допълнително   усвоявам на консултации пропуснат материал. А с добро подреждане на програмата днес например имах две занятия по „Системи на морски съоръжения” за трети курс и две по „Технология на строителството на кораба” и „Устройство на корабни и морски съоръжения” за четвърти курс.

             Никита: Учих една година в Москва, в Техническия университет СТАНКИН, който не е с корабостроителен профил. Няколко фактора повлияха да се прехвърля във варненския Технически. На първо място, в гигантската  руска столица три часа от деня ми изминаваха в пътуване до и от университета. Поради това трудно можех да се срещам и  с приятелите си. Втората причина е, че няколко години бях почивал в детски лагер на Българското Черноморие и условията в страната, красивата природа, климатът много ми допаднаха. На трето място, приборостроенето, което изучавах в Москва, не отговаряше на юношеското ми желание да опознавам света. Но също като Илиана още не бях почувствал истинските си наклонности и първата година записах тук „Корабоводене”. Имах достатъчно време да разбера, че истинското ми призвание не е да създавам прибори, не е да бъда морски капитан, а да изграждам мащабни инженерни съоръжения, каквито са корабите.

             – Окончателно ли сте убедени в правилността на избора си?

            Ивелина: Всеки изминал семестър, всеки месец, дори всяка лекция  или упражнение ми потвърждават, че най-после съм си намерила подходящото място. Всичко ми е много интересно, особено инженерната графика. Имаме невероятно школувани във всяко отношение преподаватели, които просто са живи морски енциклопедии.  В опознавателните практики с тях разбирах как се сглобяват частите на кораба,  как фрезата изглажда  корпуса му, как се правят изпитанията и т.н. Иска ми се да участвам  в тези дейности. А засега се стремя да организирам по-полезно дейността на студентския Морски клуб, като съдействам за  оборудване, необходимо за извънучебни занимания, свързани с подготовката ни.

             Преди години не без основание се формира мнението, че с отпадането на големите ни корабостроителници този бранш у нас замира  и ще липсват работни места. Точно обратното – сега има сериозен недостиг на висши кадри, защото се появиха множество нови фирми, които проектират, произвеждат и ремонтират кораби, включително с поръчки от страни като Холандия, Сингапур.  Така че не ние търсим, а нас ни търсят за работа както в страната, така и по света.

            Никита: Разбрах, че тук съм открил своята бъдеща професия. Атмосферата в университета е чудесна, преподавателите са много подготвени, лабораторната база е съвременна. Заради всичко това организирах няколко мои приятели от Украйна и Азербайджан, също студенти тук, да създадем 15-минутен рекламен клип за университета. Ще покажем модерните му морски тренажори, лабораториите със съответните обяснения за ползването им при учебния процес, студентските общежития, корпусите, обширния озеленен кампус, стадиона с изкуствена настилка, спортните зали и т.н. Клипът ще е готов до края на т.г. и ще го качим в сайта на университета, във Фейсбук, в Ютуб, за да покаже на кандидат-студентите предимствата на образованието тук. Вече имаме и качен на университетския сайт клип за проведения от факултета Майски празник на морето. Правихме го с колега от катедра „Софтуерни и интернет технологии”, като снимките бяха заснети от дрон.

            Когато имам възможност, отивам в Москва и се опитвам да организирам ученически лагер за руски ученици на Българското Черноморие, където и аз почивах като ученик и дори 2 години бях администратор. Във връзка с тази инициативата съм посещавал московски спортни зали, училища, където говорих с ученици, на които предстои висше образование и им раздавах  рекламни диплянки за варненския  Технически университет.  Правя го не само защото съм убеден в своя избор, а и защото мисля, че той ще е добър и за други руски младежи.

             – Накъде са насочени амбициите ви за близкото бъдеще?

            Ивелина: Проучвам условията за магистратура в чужбина, може би в Норвегия, където е безплатно. Бих искала и в някоя източна страна – Южна Корея, Япония, Китай, където корабостроенето е силно развито, но с тези страни още нямаме договорености. Бих отишла и на стаж в Европа, финансиран по програма „Еразъм”, като това може да стане и до една година след дипломирането. А за постоянна работа е още рано да мисля. За нея е достатъчна дори само бакалавърската диплома.

            Никита: Предвиждам магистратура в този университет или някъде в Европа, където бих могъл едновременно да уча и да работя.

            Щастливо плаване с кораба  на  надеждите ви, амбициозни млади хора!

Николай ЖЕКОВ