Колко далеч могат да отведат една амбиция и … една глътка въздух

Той е Радослав Качиков, четвърти курс „Електротехника”. Почти пълен отличник в трудната специалност – само една десета го дели от това постижение. Наред с лекциите, наред с изпитите, той практикува малко популярен спорт, в който е почти национален шампион. Някои от постиженията му превишават националните рекорди и само официално състезание с оторизирани съдии го дели от титлата.
Целият му 23-годишен живот е свързан с морето, като щафетата на пристрастието към водните изпитания е преминала в негови ръце от дядо му – корабен моряк и баща му – професионален водолаз.


В басейна след тренировка.

– Радославе, разкажи за особеностите на любимия спорт – тренировки, състезания, рекорди.
– Практикува се под вода и е известен като свободно гмуркане. А малцината, които го упражняваме в България състезателно, ни наричат гмуркачи. Общото ни с водолазите са само действията под вода, но голямата отлика е, че ние не ползваме кислородни апарати и каквито да било други спомагателни съоръжения. В помощ са ни тренираната дихателна система, търпението, самовглъбяването. Две са категориите в моя спорт: дълбочинно гмуркане при морски условия и хоризонтално подводно плуване в басейнови условия. Две са и басейновите категории: за постигане на максимална дължина (или скорост) под водата само с началната глътка въздух, и „статичната апнея” – максимално задържане на въздуха под водата, с неподвижно потопено тяло по корем.
– Твоята подводна дисциплина?
– Основно тренирам плуване под вода за максимална дължина без поемане на въздух след гмуркането. Постижението ми е 140 метра, което се равнява на почти 3 басейнови дължини от по 50 метра. Това е размерът на басейна в плувен комплекс „Приморски” във Варна, където тренирам 5 дни в седмицата по 2 часа. Разстоянието го вземам за малко над 3 минути. Другата дисциплина, която практикувам в момента е „статична апнея” – под вода с глътка въздух без плуване. При нея личният ми рекорд е 6 минути и 36 секунди, който е с 20 секунди по-добър от националния рекорд. Мисля, че имам и качествата, и подготовката да регистрирам постижението си като рекорд още на първото състезание с утвърдени съдии. Но през последните две години, в дните, когато се организираха състезания у нас, аз трябваше да се явявам на изпити по специалността и отказах състезанията.
Бих тренирал и дълбочинно гмуркане, но липсват подходящите условия в Черно море. В него след 20-метрова дълбочина температурата пада на 4 градуса, които човешкият организъм не може да понесе. Но мисля, че при поне седмична подготовка в Гърция например, бих могъл да участвам в състезания и по тази дисциплина.
– Несъмнено, спортните ти занимания не пречат на инженерната подготовка – имаш отлични показатели и в двете направления. Но не само няма условия за дълбочинно гмуркане в Черно море, а и в университета не са налице басейнови условия.
– Но затова пък имаме много добри преподаватели. Всичките си спортни постижения дължа на старши преподавателя по плуване Явор Несторов, който откри интересите ми, стимулира ги и създаде условия да ги развивам. Преди да постъпя в университета не бях практикувал този спорт. Но г-н Несторов ме заведе в комплекс „Приморски”, запозна ме със световната шампионка по скоростно подводно плуване Снежана Пенева и тя стана моя треньорка. А той постоянно подпомага подготовката ми.


Радослав с треньорите си: ст. преп. Несторов (в ляво) и шампионката Снежана Пенева (вдясно).

– С какво те привлича свободното гмуркане? В него няма популярност, слава, няма заплащане и при най-добри постижения. Няма дори спортна федерация, която да полага някакви грижи за спортистите си.
– Аз не залагам на такива предимства. Гмуркането ме прави щастлив с по-различна философия. Тренирам с мисълта, че не подводното разстояние преодолявам, а преодолявам себе си. Търся предела на възможностите си и когато го достигна или надмина, смятам, че съм си доказал нещо важно, нещо, което гради характера. Има една максима: водолазът влиза под вода, за да види интересни риби, скали, потънали морски съдове. А гмуркачът влиза, за да види по-отблизо себе си, волята си, потенциала на организма. Мозъкът изпраща импулси до тялото да поеме въздух, но ти трябва да преодолееш това, преценявайки докъде можеш да си го позволиш. Трябва да се наслаждаваш на мига, да потънеш в своеобразен вид медитация. Казват, че моят спорт е медитация под вода. Само ти и водата съществувате в тези минути. Никакви странични мисли, защото това отнема от кислородния ти запас и от нагласата ти. Потъваш в някаква магия и после съжаляваш, че въпреки всичко се е наложило да я прекратиш.
– Но е твърде опасно ако потънеш прекалено дълго в „магията”.
– Във всеки спорт съществуват опасности, затова са се наложили и част от правилата им. Основно правило при гмуркането е никога да не си сам в басейна, за да не изпаднеш в опиянение от емоцията и да пропуснеш да поемеш навреме въздух. За съжаление, аз до ден днешен нямам партньор гмуркач за тренировки.
– Как планираш бъдещето си?
– Ще запиша магистратура по специалността. Заради любовта си към морето първоначално исках да уча някоя от морските специалности. Но не бях приет, защото не съм сред най-добрите математици. И записах „Електротехника”, където се влизаше с по-нисък бал. В началото ми беше трудно, но благодарение на закалката в спорта, се научих да се справям. И с времето специалността взе да ми става все по-интересна, разкри ми важни страни от живота. Занапред като магистър ще мога да отделям повече време за подводното плуване. Предстои да съставим план за подготовка с треньорите ми за участия в състезания – може би в Чехия, може би в Сърбия. В нашия спорт не може да се разчита на странична финансова подкрепа, но се надявам да се справя. Не харча средства за кола, за скъпи телефони, цигари, алкохол и т.н.
Колкото за професионалната ми реализация след дипломирането, още е рано да се каже, но се надявам да е свързана с морето.

Николай ЖЕКОВ