Демографската и политическата криза и проекциите им върху
образователното дело

В национални измерения фактите са неумолими – средно образование през годината са завършили 46 000 български деца, а отредените места за първокурсници висше обучение в многобройните ни университети са общо 60 000. Но това не е всичко. По данни на МОН (от края на юли т.г.) 6300 от 46-те хиляди дипломирани средношколци са с легализирани документи за висше обучение в чужбина. А тази бройка вероятно ще се увеличи с дипломираните на поправителната сесия в края на август. Нароиха се много фирми, които рекламират и уреждат гимназиалното образование на децата ни в чужбина. Вече дори елитни гимназии в София отчитат свободни места.
Второ действие „изваждане” от числото на въпросните 46 000 средношколци, които биха могли да станат кандидат-студенти, трябва да се извърши заради онези, които по социални причини или ниски оценки няма да продължат образованието си. Те са около 15 на сто. И в крайна сметка аритметиката показва, че за 60-те хиляди университетски места ще са налице едва около 30 000 кандидати. Или за 2 места … един кандидат.
Разговаряме с доц. д-р Мария Маринова, зам.-ректор по учебната работа, доколко ТУ – Варна, на този обезпокоителен фон набира новите си студентски попълнения.

– Преди кампанията по приема, доц. Маринова, в някои катедри имаше притеснителни очаквания. Разсейват ли се те сега, в края на юли, или…?
– Мога да обявя, че въпреки и моите опасения по въпроса вече бележим надеждни показатели. В сравнение с приема миналата година имаме повишение от 11 процента, получени с цял месец по-рано, което предполага допълнителни възможности. Характерно е, че това се осъществи в условията на сегашния ни сгъстен график на приема. Т.е., докато през миналата година имахме 3 класирания, през тази са 2, при по-ранен старт (от 30 юни) на кандидатстудентските изпити.
Предварителните ни изпити също започнаха по-рано, още през февруари. Те дадоха възможност на кандидати, завършили средното си образование в предходни години и поради това без оценка от държавен зрелостен изпит, да добият права чрез нашите конкурсни изпити. И на тази основа да се включат в първата класация.
– Ако обхванем цялостния процес на записванията, какви са данните от двата етапа на класирането и как виждате окончателните резултати?
– При първо класиране попълнихме 56 на сто от приема си, а с резултатите от второто вече имаме 65 на сто. Но то още не е приключило, записванията продължават. Предстои класирането за попълване на свободните места, за което имаме кандидати, несполучили при първите две възможности или пропуснали сроковете да се запишат. Документите им вече са депозирани при нас и в следващите дни ще ги разгледаме в комисията по приема.

Притеснения пред т.нар. Стена на плача.

– Продължават ли да са най-търсени компютърните, социално ориентираните и икономическите специалности за сметка на чисто инженерните?
– Тенденцията засега остава и към момента вече са запълнени специалностите „Компютърни системи и технологии”, „Софтуерни и интернет технологии”, при това с много високия бал 19,7, при 19 миналата година. Запълнено е и в „Индустриален дизайн”, „Социален мениджмънт”, в „Агрономство” (задочна форма на обучение).
Колкото до машинните специалности, проблемът при тях остава, въпреки че сме значително по-добре от миналата учебна година и имаме надеждата, че до края на септември бройките ще бъдат попълнени. Парадоксът при тези специалности е, че търсенето на инженерни кадри за производството непрекъснато нараства, а дипломираните кандидати не са достатъчни. Обяснението е, че липсва държавна политика, която да насърчава младежите да учат в профилирани професионални гимназии. Дори някои от тях бяха закрити, а в други професионални гимназии бяха закрити важни производствени специалности, вместо да се разкриват нови машинни и електротехнически.
За съжаление, засега липсва резултатна политика за стимулиране на висшето инженерно образование. Субсидията е почти еднаква за всички професионални направления в университетите. А за сравнение, ако за една лаборатория по електроника са нужни няколко десетки хиляди левове, за лаборатория със съвременно машинно оборудване, за лаборатория по мехатроника, за навигационен тренажор са нужни няколко стотици хиляди евро за всяка.


Притесненията са се превърнали в заслужена радост.

– Когато търсенето е много по-голямо от предлагането (в случая на свободни места за висше обучение), на ход идват конкурентните сблъсъци, в някои случаи и нелоялни.
– Разбира се, това правило не изключва и сферата на образованието. Знаем, че някои университети от действия по ръба на Закона за висшето образование вече са преминали отвъд закона. Приети са студенти без дипломи за средно образование. Взети са им таксите и нататък ще се стремят някак да ги дипломират. Но на нас „мъртви души” не ни трябват. Не сме записали и един студент, който заявява, че ще се дипломира на поправителните изпити. Проверяваме в регистрите на МОН всяка диплома за достоверността й.
– А какво е „тайното оръжие” на ТУ – Варна, за постигнатите съществени предимства в конкурентната надпревара между университетите? Щом някой от тях постига висок прием на студенти, логично намалява бройките на друг.
– „Оръжието” ни е лабораторната ни и въобще материално-техническата база, която за редица учебни специалности е най-добрата сред техническите университети в страната. Кандидат-студентите безпогрешно се информират за тези неща и така мотивират избора си. Дори младежи от София вече кандидатстват при нас.
Имаме 7 прекрасно оборудвани общоуниверситетски лаборатории по всички учебни направления. Виртуалната ни лаборатория например е единствена в страната. Тренажорите за обучение на морски кадри, за борба с бедствията и авариите нямат аналог у нас с модерните си технологични предимства. Чрез тази база нашите студенти имат възможността да се докосват до най-новите технически постижения в света. И базата непрекъснато расте. Общоуниверситетската ни лаборатория по мехатроника вече се разширява с техника за 700 000 лева, включително с обслужващи роботи. Със съдействието на фирма „Сименс” сега оборудваме поредната компютърна зала със софтуер в областта на CAD/CAM системите, включително и за обучение по електротехника. Предстои да сключим договор за дарение с водеща световна фирма за оборудване на зала с интерактивен екран и 20 учебни места с таблети, което ще позволи много динамичен учебен процес. И т.н.
Затова смятам за реални основанията ни да вярваме, че макар и с трансформирането на някои специалности, ще изпълним държавната поръчка за прием в размер на 2082 студенти.

Николай ЖЕКОВ