В един и същ английски град – Или, в една и съща английска компания –     Salads Harvesting Services Ltd., проведоха професионалния си летен  стаж за тази година четирима наши студенти в работилница за селскостопанска техника. Първите двама практикуваха от м. май до м. юли, вторите – от м. август до м. октомври. И още през ноември,  управителят на работилницата (Уъркшопа) край английския град, българинът Петър Кабасакалов, посети университета, изразявайки задоволството си от работата на студентите ни. Той представи    работните и битови условия, оборудването, технологиите, с които в гр. Или биха  се срещнали и бъдещите стажанти от 6-те подходящи инженерни специалности на университета.   Компанията има възможност да приеме отново четирима наши студенти за следващата година, заедно с още по толкова техни колеги от ТУ-София и  от Полша.


В презентационната зала за запознаване с възможностите за практика в гр. Или.

Несъмнено по-интригуващи за бъдещите стажанти по „Еразъм +” ще бъдат

личните преживявания на вече осъществилия своя професионален стаж в английската компания, четвъртокурсникът Радослав Стайчев

от специалност „Транспортна техника и технологии”.
            „Искаше ми се да уча един учебен семестър по „Еразъм” в английскоговоряща страна, защото съм завършил английска гимназия – споделя младежът. – Но това не се получи и приех предложението на мой преподавател за професионален стаж в Източна Англия – гр. Или, недалеч от гр. Кеймбридж. Огромната база на компанията за селскостопанска техника, където бях, е изградена на 12 км. от гр. Или в близост до село Сохам в район с огромни обработваеми площи за различни насаждения.

            Работният процес: Стажът ни с колегата от моята специалност и моя курс Александър Петров, се състоеше в поддръжка на селскостопанската техника – главно трактори и ремаркета, –  като само ремаркетата бяха 150. На всеки три месеца   тази техника трябва да минава  технически прегледи, според английските закони, и ако е нужно, осъществявахме необходимите ремонтни дейности и дори участвахме в някои от производствените процеси за машинни части. Така имахме шанса да усвоим множество практически похвати – от работата с ъглошлайф и дрелка, до заваряване с телоподаващ апарат за заварка с бутилка за въглероден диоксид Со2. Имахме 40 часова трудова седмица, но със свободата  да  ползваме желани от нас варианти за работните си часове. Още първия месец овладяхме нужните операции с помощта на английски майстори и най-вече на емигранти от България, Полша, Румъния, Литва, дори Южна Африка, назначени на постоянни договори в работилницата от години. През останалите два месеца на стажа вече работехме  самостоятелно, като аграрни инженери. Доволен съм, очакванията ми се потвърдиха на сто процента. Препоръчвам подобна практика на всеки колега.


В уъркшопа. От ляво надясно –  Радослав и Александър.

            Времето след работните часове: Двамата с Александър живеехме при отлични битови условия в голяма стая в къща близо до фирмата, заедно с двете момчета от ТУ – София, с които станахме приятели. И мисля, че това в бъдеще ще  ни бъдат полезни професионални контакти. Всяка неделя фирмен автобус ни водеше и връщаше до и от града, където си пазарувахме от супермаркет, или разглеждахме забележителности като известният Катедрален храм от XIV век. Вечер сами си приготвяхме храна, почерпвахме се, гледахме телевизия. Недалеч от работата ни имаше соушъл център с бар, тенис на маса, билярд, фитнес. В петък и събота там се организира  дискотека с диджей. Дискотеки има и в пъбове в Или. Но по-ценно се оказа общуването с интересни хора от различни националности.

            Финансовите условия: Осигурена не беше стипендия по „Еразъм +” на стойност 2,160 евро на човек. Беше напълно достатъчна  да си покрием пътните разноски, да си осигуряваме изхранването и някои удоволствия. Стипендиите получихме по банков път на база подписани договори при експерта в сектор „Международно сътрудничество и развитие” на университета, инж. Сергей Димитров. Подписахме договор и с фирмата в Англия за назначаването  ни и за да ни извадят иншурънс намбър (национален осигурителен номер), за да имаме право за законна работа и живот в страната.

            Разговорът с Радослав Стайчев за инженерния стаж в чужбина,  открои  и  важни моменти от самоизграждането му като качествена личност. Още като ученик е работил през летните си ваканции като сервитьор, като барман, в автосервиз. Родителите му са имали достатъчно възможности да го издържат, но той  искал сам да се справя, сам да купува желаните от всеки младеж неща. Вече студент, успява да съчетае обучението си с работа в проектантската корабостроителна фирма „Кеппел Фелс Балтек”. Веднага след завръщането от Англия, отново е в същата фирма.

            А след дипломирането? Много би искал да се реализира като специалист по 3D моделиране на машинни елементи и да остане в България.

Николай ЖЕКОВ