Третокурсникът  Любомир Ван и неговите „Компютърни технологии в машиностроенето”  и  „Топлотехника и ВЕИ”
         
Той е син на българка и китаец, които се запознават в софийска клиника. В нея майката е медицинска сестра, а бащата отива  за преглед,  гостувайки в България. Любов, брак – и решават да се установят за постоянно в София, където се ражда и синът им Любомир. Тук той завършва с отличие професионалната гимназия по прецизна техника и оптика „М.В.  Ломоносов”, но избира да продължи инженерното си образование в ТУ-Варна.


Любомир (отпред, с очила) по време на лабораторно занятие с доц. д-р Евстати Лефтеров.

             – Любопитно е при родители от две държави какво е народностното ти самосъзнание, Любомире? Какъв се чувстваш – българин или китаец?
           
– Чувствам се българин, защото в България съм се родил, на нейния език съм проговорил. Тук съм получил средното си образование, тук се случиха първите ми приятелства. Бях само веднъж за кратко в Китай с родителите си, като ученик. Не успях да науча езика на баща ми,  защото английският ми беше по-необходим в гимназията, както и при ползването на компютър. Но ценя достойнствата на  родината на татко.
            – В битов план би било по-удобно за теб да запишеш специалност в Софийския технически университет.  Имам предвид осигурения подслон при сеейството, родителската грижа, познатата обстановка. Но все пак си избрал Техническия университет на Варна.
           
– Това ми решение е с известна предистория. Като ученик в дванадесети клас на гимназията в София, участвах в олимпиада по техническо чертане. Класирах се на първия гимназиален кръг, после на втория регионален кръг и в крайна сметка заслужих участие за третия кръг, който вече беше със статут Националната олимпиада и тя се проведе във Варна. Представих се успешно, като спечелих първото място.
             На тази олимпиада ТУ – Варна бе един от организаторите, затова ни показаха лабораториите на Машинния факултет и въобще условията за съвременен учебен процес. Всичко това много ми допадна, а и преподавателите бяха  отзивчиви, любезни. Самият град Варна почувствах като дружелюбен, спокоен, красив град. Впоследствие поразрових в сайта на университета, разгледах по-подробно материалната база, специалностите,  изучаваните дисциплини, и след обсъждане с родителите взех окончателното си решение. Избрах специалността „Компютъризирани технологии в машиностроенето” (КТМ), защото сега повечето промишлени изделия се изработват автоматизирано и почти не се ползва ръчният труд на стругари, фрезисти и т.н. Оцених професията като универсална, с много повече възможности  за професионална реализация. Изучаваме как да моделираме изделията, като преди изработката те се тестват доколко ще издържат на якост, на опън. Можем да създаваме дори дизайн на автомобил. Интересна ми е работата с програмите Auto CAD, Solid Works. В първите два курса изучавахме по-общите инженерни дисциплини, а сега в трети курс – специализираните като 3D моделиране, „Автоматика, информационна и управляваща техника”, „Режещи  инструменти и материали” и пр.
             – При широките възможности на тази специалност за реализация, какво те мотивира да се обучаваш и по  втора специалност? При това в два различни факултета. Не се ли носят трудно „две дини под една мишница”, както казваме, още повече,  че всичките си изпити вземаш с „отличен”?
          
– Две дини, но нали човек има две ръце! При това втората специалност „Топлотехника и ВЕИ” следвам задочно. Лекционните занятия за нея започнаха три седмици преди началото на учебната година за редовното обучение на 17 септември. Така учебните часове на двете специалности не се засичаха. А изпитите за втората специалност, които предстоят наскоро, ще са в събота и неделя и няма да са пречка за лекциите по първата специалност. Разбира се, натоварването не е малко, лишава те от някои забавления, налага ми се да се чета по няколко часа вечер в квартирата. Но за сметка на това допълнително разширявам възможностите си да имам подходяща работа като се дипломирам. С редовното обучение се справям в университета, а със задочното – главно вкъщи.
             През последните години светът се стреми да замени традиционните си източници на енергия с възобновяемите слънчеви, вятърни енергии и това беше достатъчна мотивация да започна и втората си специалност. За нея сега нямам лекции в университета, но при необходимост мога да се срещам с преподаватели за разяснения на въпроси, по които срещам трудности.
              – Напрегнатите умствени занимания изискват и подходящо разтоварване. Как го постигаш?
           
– Купих си велосипед и при всяка възможност обикалям с него алеите на Морската градина. Това е и приятна отмора, и релаксираща връзка с природата. Но може би основното ми хоби е четенето – художествена литература, научна-популярни статии, както и документални филми. А с колегите ми от групата общуваме освен пряко, също и виртуално. Създадохме си обща електронна поща, на която споделяме мнения, допълваме знанията си, а преподавателите ни изпращат допълнителна информация или ни дават задачи за домашни упражнения.
            – Китайският философ от древността Лао Дзъ казва: ”И най-дългото пътешествие започва с първата крачка”. Коя е твоята първа важна крачка и накъде те водят следващите?
           
– Познавам някои популярните сентенции на този мъдрец. Колкото за  първата ми значима крачка, смятам, че тя е завършването на Професионалната гимназия по прецизна техника и оптика. А следващите ми крачки  ще са натам, накъдето сами ме заведат с това, което съм постигнал. Още не съм решил къде да запиша магистратура – в България или на Запад, за да видя живота и от друга негова страна. Би могло да бъде и в Китай, ако там има подходяща за мен програма за обучение на английски език.
            След като приключа с образованието си, мога да започна работа както по едната си специалност, така и по другата. Но би било още по-добре, ако двете се  случат в комбинация. Например в завод за топлообменници, където управлението на самото производство го изисква.
            Миналото и старателно подготвяното бъдеще на един 21-годишен ученолюбив младеж. А в най-близкото за деня настояще предстояха лабораторни  упражнения по  „Режещи инструменти”.

Николай ЖЕКОВ