Използването на възобновяемите енергии за битови нужди, датиращо от около 30 години, вече се ориентира  към още една от важните  потребности на човека – централното слънчево топлоподаване за жилища в градове, в квартали. За дискусии по организационните проблеми и технологиите, свързани с тази нова тенденция, Областна администрация – Варна инициира форума „Черноморски дни на интелигентната енергия”.
            С оглед на  потенциала на нашия университет в това отношение, той беше избран да организира  семинара с международно участие „Слънчевите топлофикации – технология за устойчиво енергийно развитие”.

            В Конферентната ни зала наред с българските организации, свързани с темата, участваха и Plan Energi –  Дания, Solo-Solar – Финландия. С датския опит по изграждането на слънчеви топлофикации, както и с опита на други водещи страни като Швеция, Австрия, аудиторията беше запозната от лектора инж. Пер Алекс Сьоренсен, един от създателите на технологията, консултант на Plan Energi.

Инж. Сьоренсен споделя датския опит.

             Предимствата на традиционното централно топлоснабдяване са се доказали през годините и са предпочитани от потребителите в нашите градове. Но от десетина години към тези предимства се прибавят и възможностите за използване за същата цел на възобновяемите енергии, предимно слънчевите.
            Чрез европейския проект SDHp2m по програма Хоризонт 2020 експерти от няколко европейски страни разработват редица мерки в подкрепа на пазарното развитие на слънчевите топлофикации. В проекта са включени 15 партньори от 9 европейски страни. Резултатите ще се ползват за приложение и в други страни. В Дания вече са пуснати в експлоатация няколко   интелигентни топлофикации, ползващи енергията на слънцето. Към тях могат да се интегрират и други технологии за производство на топлинна и електрическа енергия, чийто добив да се съхранява при необходимост от големи енергийни акумулатори. В гр. Грац, Австрия, например, 16 700 квадратни метра слънчеви колектора, монтирани върху жилищни или публични сгради, захранват топлофикационната мрежа на града, като така намаляват  употребата на газови котли, както и зависимостта от изкопаеми горива. Квартали в Швеция се захранват сборно с покривни слънчеви колектори и биомаса. На този вид отопление започват да залагат и в Италия, Франция. В повечето случаи за реализирането му се разчита на коопериране между собствениците на жилища.

                 Ще се изграждат ли слънчеви топлофикации и в нашите селища?

            Ние сме първата страна на Балканите, която е  заложила на предимствата им, а Варна е първият град в страната, с първия  квартал за съответните проучвания. „Кайсиева градина” е определен за тази цел, като представител на типичен постсоциалистически  квартал, каквито от този тип са налични в много български градове.
            За предпроектни проучвания по тригодишния европейски проект, свързани със слънчевите топлофикации, е поел отговорност  Института за нулево енергийни сгради в София. Резултатите от проучванията за потенциала на слънчевата енергия в „Кайсиева градина”, както и от някои фактори на  местната  среда,  които трябва да се вземат под внимание, сподели на форума ръководителят на института архитект Димитър Паскалев
            За 69-те жилищни блока в квартала, застроени на 285 000 кв.м. площ,  липсва централизирана топлофикационна мрежа, а блоковете не са санирани за топлоизолация. Отопляват се основно с климатици и електрически печки. Но  положителното е, че са с широки плоски покриви и калкани, подходящи за монтиране на слънчеви колектори.

Разчети върху условията за слънчево топлофициране на „Кайсиева градина”.

             След пространствен анализ, направен в института, е установено, че колектори с размери 5.5 на 1.4 метра ще съвпаднат  точно с геометрията на този тип архитектура. Подходяща реконструкция ще ги пази от ветровите натоварвания, ще ги издигне над комините и ще избегне засенчванията от шапките на асансьорните шахти. Доброто решение е монтирането им да съвпадне със санирането на сградите. Колкото до калканите, монтажът върху тях  трябва да се съвмести и с естетическите подобрения на сградите.
            Важен аспект от ефективността на слънчевото топлоподаване са сезонните термоакумулатори за съхранение на добитата при летни условия от слънцето топлинна енергия, или т. нар. буфери, чрез които слънчевият дял може да се увеличи до 50 на сто. Но тези съоръжения са с голяма маса и трябва да се прецизира къде да бъдат разположени, как да се използва площта върху тях.
            В завършен вид след все още неопределено време, слънчевата топлоцентрала на „Кайсиева градина” ще представлява  система от свързани соларни колектори, произвеждащи през цялата година енергия за  отопление и битова гореща вода в жилищата. Благодарение на слънчевата технология, съчетана със саниране, домакинствата ще ползват около 85 квч годишно на кв.м. площ. Слънчевият дял на отоплението  и ползването на битова гореща вода при въвеждането на новата технология в  „Кайсиева градина” се очаква да бъде около 70 на сто.
            А това е само икономическият ефект от изпълнението на проект SDHp2m.  Екологичният е, че ще се получава чиста топлинна енергия без вредни емисии и прахови частици. Ще отпадне и необходимостта от внос на горива.
            Реализацията на проекта? Топлофикационното дружество за Варна „Веолия енерджи – България” ЕАД, работещо досега на конвенционалния принцип, вече изследва потенциала за приложение на слънчевата енергия за квартала, пък и за Варна, за да се поставят основите на необходимото планиране и изпълнение.
            Редица детайли около нужните проучвания, около законовите норми при реализацията на проекта,   около качествата на иновационните панели и сезонните терморегулатори и т.н., изясниха в изложенията си много от  участниците в семинара, което го превърна в своеобразен практически курс по проектиране и въвеждане в експлоатация на слънчевите топлофикации с нулеви емисии.

Николай ЖЕКОВ