Кой е най-четеният автор в света в две научни направления през месец април и  в  две  през месец май?

       От 10 до 14 май София беше домакин на 40-ата юбилейна международна пролетна конференция по технологии в електрониката, проведена под егидата на най-голямата професионална организация в света IEEE (Институт на инженерите по електротехника и електроника), както и с организационното съдействие на Дрезденския технически университет.
     Екип от нашия университет, в състав зам.-ректор доц. д-р Маргрета Василева, доц. д.т.н. Антон Георгиев, гл. ас. д-р Тончо Папанчев и докторантите инж. Николай Николов и инж. Нели Димитрова, участва във форума с два научни доклада.

            За представянето на нашите учени разговаряме с доц. д.т.н. Антон Георгиев и неговия докторант инж. Николай Николов. Двамата са поредното категорично  доказателство, че науката и практиката постигат най-успешно целите си, когато вървят ръка за ръка.

 

От ляво надясно: ас. Николов и доц. Георгиев в обичаен обмен на идеи.

            Началникът на отдел „Научнометодичен” в университета, доц. д.т.н. Антон Георгиев, е дългогодишен преподавател и учен в катедра „Електронна техника и микроелектроника”, а инж. Николай Николов, завършил ТУ-Варна и известно време преподавал в него, 16 години е работил в електроразпределителното дружество на Североизточна България. След настоятелни уговорки той отново е приел да се завърне в академичния колектив за защита на докторантура, за да е полезен с практическия си опит в научната дейност на университета, както обясни доц. Антон Георгиев,
          Самото допускане до участие в такъв висок форум, с предварително рецензирани доклади от световни учени, вече е достатъчно положителна оценка за екипа ни. Първият доклад касае

предварителната оценка на надеждността на електронни модули и блокове

          Работата по него  е  осъществена благодарение на уникалната термобарокамера, създадена по проект, финансиран от Университета преди няколко години. Чрез нея могат да се регулират и моделират автоматично: налягането, влажността и, температурата на различни съоръжения. Т.е., да се извършват изпитания на надеждността на различни по тип, структура и предназначение електронни елементи, модули и системи. Практическият принос от изследванията на екипа е предложеният от него нов подход за предварителна оценка за надеждност на електронни блокове.

Вторият доклад  третира

надеждността на система за защита от мълнии на електрически подстанции

от високо към средно напрежение - от 110 към 20 киловолта, каквито са преобладаващата част от българските подстанции. Системата за защита от падащи мълнии е изградена с елементи от силовата електроника и работи под високо напрежение, с големи мощности. Такава електроразпределителна подстанция захранва изцяло един или няколко по-малки града или няколко квартала в големите градове. Последствията от паднали върху тях или в близост до тях мълнии, биха били твърде тежки, както от гледна точка на хилядите потребители на електричество, така и от гледна точка на колосалните суми за ремонт и възстановяване на на скъпите силови трансформатори. Не случайно подстанциите и техните съоръжения са част от критичната инфраструктура на държавата.
            В доклада е разработен и представен уникален модел на надеждността на системата. Практическата полза от прилагането му е свързана със  възможността да се определят най-оптималните комбинации от елементи, с което да се постигне максимална защита на подстанциите.
            При подадена заявка за която и да е  подстанция по света, при­дружена с необходимите технически данни, нашият научен колектив би могъл да определи и да изпрати онлайн  най-надеждните за случая комбинации за защита.
            Разбира се, и досега подстанциите, особено по-големите, ползват изпитани и надеждни средства  за защита от мълнии. Но методът на нашия научен колектив гарантира в още по-висока степен постиганата досега по  света надеждност.
            Друг съществен успех на един от членовете на отличилия се в София наш екип, доц. Антон Георгиев, е свързан с признанието на

най-популярната уеб-базирана мрежа за обмен на идеи, информация и достижения на световните учени,  „Ресърчгейт” ( Researchgate)

Създадена е за обмен на   научноизследователски опит и иновационни   идеи на водещите в съответната област световни учени. Те дават и мненията си за представяната научна продукция на своите колеги от цял свят, като   по този начин Мрежата съпоставя и класира постиженията им в специални таблици.
            За периода 3-9 април „Ресърчгейт  e удостоила доц. д.т.н. Антон Георгиев с оценкатанай-четен автор в света“ в направлението Data Mining (Извличане на данни), и със същата оценка – в направлението Probability Theory (Теория на вероятностите). През този период той е и най-четен автор от България в световната научна общност, както и автор на най-четената българска статия.
През седмицата 1-7 май доц. Георгиев отново е посочен като автор на най-четената статия в света, този път в направлението Applied Mathematics (Приложна математика) с рекордните 1798 четения само за шест дни. В този период той е обявен и за авторът на най-четената статия от България, както и като най-четен български автор по света – с 1966 четения за седмицата. А статията „Empirical Bayesian approach to processing medical data“, публикувана в сп. „HiTech Journal, HiTech Agency” е обявена за най-четена статия в света и в направление Statistics (Статистика). В нея се предлагат идеи за обединяването на наличните априорни данни, трупани през годините от предходни аналогични изследвания, с текущите емпирични данни, получавани при тестване на конкретен нов медикамент.
Изложеният в статията нов подход може да се приложи и при събирането и обработването на данни от клиничните проучвания на различни заболявания. По този начин ще се съкрати времето за получаване на точна и надеждна оценка на резултатите от лечението на пациентите. В резултат, може да се повиши качеството на живот на пациентите, като се повлияе своевременно и адекватно на дейностите, гарантиращи тяхното здраве и живот. На доц. Георгиев са изпратени и грамоти за постиженията.
            В резултат на публикациите му редица световни учени, работещи в различни научни направления са изявили желание за контакти и съвместна работа с него. Заявките от САЩ са от 52-ма учени, от Индия – 41, от Мексико – 37, от Италия – 34-ма, от Русия – 20, и т.н.
            А 5-членният ни научен колектив, участвал с 2 доклада на конференцията по електронни технологии в София, е в очакване за оценките на „Ресърчгейт”,   които ще излязат не след дълго. Като се имат предвид разработените в тях оригинални    идеи, които вече са публикувани, можем с голяма вероятност да очакваме и за тях отличието „Най-четени в света”.

            Успех, талантливи електронници на ТУ – Варна!

Николай ЖЕКОВ