Тържествена среща с хората, които ни дариха Световната онлайн съкровищница с информация и контакти

            Една от най-големите придобивки за нашата страна във времето на върховите съвременни технологии, е дело на варненски учени. И в частност – на преподавател и негови студенти от нашия варненски Технически университет. Как   преди  три десетилетия бяха направени първите връзки у нас с онлайн   информационната мрежа Интернет? Как стана възможно да я ползваме?
            По повод знаменателната годишнина гости на днешните ни студенти и преподаватели бяха създателите на българския интернет: на първичния домейн „.bg”, на първото предлагане на електронна поща, на първите уеббазирани приложения, на първата съвременно система за   регистрация и поддръжка на интернет домейни в областта „.bg” и т.н.  

              Инж. Драгомир Славов 20 години е бил преподавател по микропроцесорни системи в университета. А някогашният му дипломант инж. Даниел Калчев, когото при представянето на гостите преподавателят по изчислителна техника доц. Петър Антонов нарече „студентът мечта”, днес е  фирмен съдружник на бившия си наставник.

Инж. Славов (на трибуната), доц. Антонов, инж. Даниел Калчев, доц.Николов, доц. Тодорова.

            Само десетина години след световния старт на Интернет в САЩ, преподавателят инж. Славов, дипломантът му инж. Калчев и още трима негови състуденти   правят първите стъпки към интернет пространството и впоследствие регистрират фирма „Цифрови системи”.  Чрез нея която първи в страната започват да работят по интернет технологиите – за научни изследвания, обучение, програмно осигуряване. И няколко години по-късно започват да предлагат съответните услуги у нас, като пускат  първия уебсървър в България.
            „Това включване към Мрежата не се случи отведнъж – започна изложението си инж. Драгомир Славов. – То беше  дългогодишен процес на изследвания в областта на комуникациите. В началото – на телефонните. Не стана с внезапно хрумнало решение да създадем български Интернет, а чрез много труд и натрупано ноу-хау, чрез много придобити знания, чрез обмисляне и реализиране на различни идеи в областта на съобщенията за близко и далечно отстояние. Затова не може  да се постави точна дата на интернет връзката ни, а само ориентировъчна.
              Като предистория, през 1976 година бях асистент в тогавашната катедра „Радиотехника” на университета, в която преподавахме програмиране на различни езици и работа с аналогови изчислителни машини за тестване и диагностика на телефонни мрежи. С  колектив, който ръководех, през 1979 година сключихме договор с Министерство на съобщенията да разработим хардуер и софтуер за контрол и диагностика на телефонните постове. За целта трябваше да свържем няколко компютъра при тогавашните им огромни размери, за да си обменят информация. И за могат да си „общуват” създадохме нужните протоколи за комуникация, като впоследствие за свързването на все повече компютри трябваше да се уеднаквяват все повече протоколи. Но това  още не беше Интернет.
            С много труд през 1982 година създадохме материална база за нова катедра „Изчислителна техника” и работехме по задачи на промишлеността. За изпълнението им  ползвахме базата на Научноизследователския сектор на университета при свободно избираеми часове за студентите. Създадохме лаборатория по хидроакустика, в която се занимавахме с цифрова обработка и разпознаване на сигнали с цел шумоусточиво предаване на данни по хидроакустични канали, образуващи се във водна среда.
            Работата по създаване на информационно-диагностична система започнахме през 1985 година. За създаване на връзка между отделните системи трябваше да изработим собствен метод за предаване на данни на голямо разстояние – вече не чрез дотогавашните телефонни чифтове, а чрез компютърни системи. И с избрани от мен талантливи студенти, в кабинета ми в стая 207 на Елфакултета, през 1987-ма   приключихме успешно проучвателните работи. Това тогава беше уникално за страната. Предадохме темата на Министерство на съобщенията, утвърдиха я, но съответните институции не проявиха  интерес да внедрят разработката.
            Така се стигна до годината на политическия преход през 1989-а, когато вече можеха да се създават частни фирми. Благодарение на това аз, Даниел и още трима мои студенти регистрирахме частно дружество „Цифрови системи”, което даваше възможност разработката ни да види бял свят през 1990 година. Постепенно влизахме в интернет комуникациите – първо електронната поща, после пълен достъп до Мрежата. И започнахме да предлагаме услуги на клиенти, като дружеството ни стана първият български дистрибутор на масовото интернет потребление. Година по-късно създадохме регистъра на „.bg” и 7 години  безплатно регистрирахме домейните, за да ги популяризираме, защото още нямаше особен интерес. Но имахме честта да създадем мрежата за изследвания на Института на БАН по информационни технологии (тогавашният ИТКР), както и на Софийския университет.”
            Разбира се, исканията за регистриране на домейни постепенно нарастват с хиляди, и за да бъдат  своевременно удовлетворявани,  инж. Славов разкрива нова фирма „Регистър .bg”. Регистрирани са и  домейните като google.bg, abv.bg, president.bg, parliament.bg, yahoo.bg, та дори нашият tu-varna.bg . А звеното за създаване на програмни системи и уеббазирани софтуерни решения се обособява в трета фирма – „Цифрови системи лимитед”.
            През 2006 година екипът на инж. Славов създава нова система за регистрация и поддръжка на домейни, работеща автоматизирано. Това ражда много идеи, една от които е личният компютър да  разпознава дистанционно, че тъкмо ти ще го ползваш, а не друг. Това е било новост в световен мащаб. С годините следват създаване на спецификация за собствен протокол и редица други нововъведения, а в  последно време – на регистър за интернет областта на кирилица „.бг”, който е предимно с културно значение за страната.
            Историята около създаването на защитеното българско интернет пространства показва изключителната стойност на преподавателите и учените, които съумяват да формират научна школа със свои дипломанти.
             В нашия университет е имало и има такива преподаватели, обучават се и техни талантливи последователи. Може би е предстоящо подобна школа да ни изненада в близка време с нови уникални разработки и открития.

Николай ЖЕКОВ