Книги обикновено се създават за политически дейци, като на техни имена се назовават  улици, зали, създават се барелефи, документални филми. За учени и преподаватели това е рядко изключение. Паметта за   забележителния учен, администратор, човек проф. Емил Станчев е заключена не само в спомените на негови колеги и близки в новоизлезлия сборник, а и във варненска улица, в представителната студентска аудитория на  ТУ –Варна, в барелеф при ВВМУ „Н. Вапцаров”, в подготвян документален филм.

Съпругата на проф. Станчев   споделя спомени за него при представянето на книгата в ТУ-Варна. На екрана зад нея – портретът на професора.

             С какви необикновени качества ректорът на варненския Технически университет от 1979 до 1985 година е спечелил завинаги уважението на своя кръг от учени, преподаватели, приятели, близки? Част от тези качества се съдържат в биографичните жалони на живота му, които гравитират между Софийския и Варненския технически университети и Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна.          Проф. Станчев се дипломира в Морското училище, където по-късно е преподавател, впоследствие се дипломира и в софийския Технически със специалност „Двигатели с вътрешно горене”. Доцент по „Теория на механизмите и машините” става във ВВМУ, а от 1968 г. е ръководител на катедра „Техническа механика” на варненския Технически университет, където през 1977 г. защитава докторската си дисертация „Идентификация на параметрите на механични системи”. През същата година е избран за професор, а година по-късно е зам.-началник по учебната и научната част на  ВВМУ. Като ректор на нашия университет му е присъдено държавното звание „Заслужил деятел на техниката”. Основоположник е на изследванията в нашата страна за надлъжните трептения на корабната валолиния и на влиянията върху нея. Родоначалник е на проучванията върху проблемите на анализа и синтеза на корабния пропулсивен комплекс, разработва универсалният „Метод за тарирано въздействие”. Автор и участник е и  в редица други научни разработки. В дисертациите, в 12те си книги, в над 100-те си научни публикации доказва, че отчитането на еластичността на връзката между съвместно работещите машини позволява да се определят действителните закони на движение на  всяка една от тях.

            През септември 1979 г. на Третия световен конгрес на Международната федерация по теория на механизмите и машините, проф. Станчев е избран за генерален секретар на федерацията.

             Забележителните научни постижения на рано починалия на 55-годишна възраст (1985 г.) учен, обобщава в предговора към сборника ректорът на ТУ – Варна, проф. д-р инж. Росен Василев с думите: „Професор Станчев е една от най-уважаваните и харизматични личности на своето поколение и е с изключителен научен принос в теорията на машините и  механизмите.”

Ректор проф. Василев поднася цветя на съпругата на професора Елисавета Станчева.

           Сборникът „Преди всичко човек” е обхватно съчетание от документи, публикации, снимки, спомени на десетки изявени учени от редица университети и от БАН, онагледяващи изключителната личност на учения и човека Емил Станчев. Колективно дело е на граждански инициативен комитет, формиран от негови колеги от двете варненски висши учебни заведения, а съставител е възпитаникът на ВВМУ инж. Михаил Бояджиев. В редакционната колегия участие от ТУ – Варна, са взели доц. д-р Иван Василев и инж. Огнян Жеков.

             Всички спомени за проф. Станчев акцентират както върху забележителните му качества като учен и администратор, така и на личните му човешки достойнства.

            „…Той работеше персонално с младите преподаватели, асистентите, курсантите и студентите от висшите учебни заведения, в които преподаваше и по този начин изгради школа от специалисти, които под негово ръководство самостоятелно направиха научни изследвания и доразвиха теорията в областта на динамиката на механичните системи, еластодинамиката на машинните агрегати… Няма да забравим неговия лъчезарен образ преди лекциите и беседите с нас, когато и в най-нажежена обстановка при спорове разказваше вицове за великите мислители…” – кап. I  ранг, д-р Христо Василев, бивш курсант на ВВМУ.

            „…Много държеше на коректните отношения, проблемите да стоят ясно и открито. Това е академичен и демократичен стил на ръководство, при който налагането с диктат е невъзможно. Прокара принципа на ефективно използване на финансовите средства. Изслушваше всяко мнение…” – доц. д-р Стоян Стоянов, бивш декан на Корабостроителния факултет в ТУ – Варна.

            „… Много ценях в него, че обичаше да помага на младите. Беше холеричен тип, влагаше много енергия, много чувство във всичко, винаги се палеше когато спорехме по научни теми. По нашите географски ширини рядко се срещат хора и учени, съчетаващи човешки качества и научни постижения като проф. Емил Станчев…” – проф., д.т.н. Михаил Милков, бивш преподавател в ТУ – София.

            Дори само един епизод от живота на професора, споделен от съпругата му Елисавета Станчева, е достатъчно показателен за самовзискателността му. „… Когато го избират за генерален секретар на Международната федерация по теория на механизмите и машините, вицепрезидентът, американецът Бил Кросли му казва: „Радвам се за избора Ви, но няма да можете да контактувате с хората, защото не знаете английски.” Емил му отговаря: „Господин Кросли, на следващото заседание аз ще говоря с Вас на английски.” И започна да учи много упорито езика. Когато след една година отиде на следващото заседание на ръководството в Ню Йорк, Емил изнася лекция на английски и разговаря с американски студенти. Кросли остава възхитен.”

            „Бедете като него! – пожела на присъстващите колеги на проф. Станчев   съпругата при представянето на сборника в нашия университет – Работете с хъс като него!”

            Такова е и цялостното послание на гражданския инициативен комитет, предадено чрез книгата, към преподаватели, студенти, граждани.

 

                                                                                                          Николай ЖЕКОВ