С научните си приложни постижения у нас и чужбина в областта на енергетиката, и с работата си с млади кадри, проф. Герасимов е една от националните величини, които създават научни школи. Неслучайно негов докторант, инж. Чавдар Иванов, е старши съветник в Обединеното управление на Европейската електроразпределителна система ENTSO-E със седалище в Брюксел.
Преподавателската и научна дейност на проф. Герасимов бележи низ от постижения в течение на 4 десетилетия, свързани с усъвършенстването на електроенергийната система на България, на Балканите, на Европа. А в последно време интерес към неговите приложни резултати е проявен и от вековната американска корпорация „Дженерaл Електрик”.


Професор Крум Герасимов.

– Професор Герасимов, за да бъдете номиниран за награда на общината, е нужно нечие предложение, а за да Ви потърси световна корпорация за съвместна работа, е нужно да бъдете открит от нея като учен. Моля, разкажете за това.
– Предложението за наградата е постъпило от ръководителя на нашата катедра и от зам.-декана на факултета. А интересът от фирмата на Едисон – „Дженеръл електрик” се е получил след публикация от научния колектив, който ръководя, във връзка с една международна конференция по енергетика. В публикацията правехме преглед на поредицата ни от разработки в нашата научна област и главно във връзка с присъединяването на Турция в европейската електроенергийна система (ЕЕС). В тази връзка в университета дойдоха двама представители на корпорацията, с които сключихме договор за съвместна работа. Поискаха да им разработим софтуер по методиката, която бяхме разработили за турската ЕЕС. И за срок от година им представихме искания софтуер, който ще допълва тяхната програма. В момента изследователският им център в Мюнхен прави последни уточнения преди ползването. Всяка седмица правим и видеоконферентни срещи с американските колеги за обмен на информация по въпроса.
– Несъмнено, това Ви постижение е резултат на редица натрупвания през годините. С какво започнахте?

Още се помнят шегите от 1982 – 84 г., че България от Космоса прилича на дискотека: ту светне нощем–ту изгасне, ту тук–ту там в градове и квартали. А тогава бяхме автономна електроснабдителна система, пък и нямахме днешните технически съоръжения. При тези условия в първите агрегати на АЕЦ възникнаха слабо затихващи електромеханични колебания. И първата ми дисертация за кандидат на техническите науки беше на тази тема. Мисля, че успях да бъда полезен с разработката си. Затова, когато през 1989 г. се зароди идеята за присъединяване на България към европейската ЕЕС, а липсваше български опит, бях поканен от НЕК да създам нужния софтуер. И с моя екип разработихме програма за настройка на реконструираните възбудителни системи на генераторите и за въвеждането на новите елементи, наречени системни стабилизатори. Европейската ЕЕС оцени резултатите ни и през 2004 г. бяхме присъединени към нея заедно с Балканската зона, без Турция.
– За заслугите Ви по последвалото присъединяването на Турция към Европейската ЕЕС бяхте награден с грамота на университета.

– Подготовката започна през 2009 г. Трябваше да се извърши подмяна на някои от възбудителните системи, да се заменят турбинни регулатори и да се настроят системните стабилизатори. По доставката на апаратура участваха 15 европейски фирми, а задачата на моя екип бе да приложим утвърдения ни вече модел за изчисления на настройките и за отстраняване на проблемите с нискочестотните колебания.
Нова разработка в това отношение беше дисертационният труд на д-р Константин Герасимов (б.а. – син на професора) за подобряване на методиката ни за настройки в условията на неопределеност. Налагаше се, защото в системата се появиха генератори от ВЕИ , чиято генерация постоянно се променя и генераторите от конвенционалните централи трябва да коригират тази промяна, за да имаме електроснабдяване с нужното качество.


Кметът на Варна Иван Портних връчва награда „Варна” на проф. Герасимов.

– Мотивацията за награждаването Ви от община Варна включва и наскоро издаден учебник.
– Често възникват пожари от къси съединения на проводници с тежки последствия, т.е. получава се непредвидено съединяване на фазите на тоководещите части. Книгата третира въпроси около предварителното отработване на защити срещу тези беди.
– Говорите с голямо уважение за екипа си от катедрата.

– Напълно заслужено. .Д-р Константин Герасимов през 2013г. е с първа награда на конкурса за млади учени на Научно-техническите съюзи във Варна. Освен нашата специалност „Електроенергика, той е завършил и „Компютърни системи и технологии”, с което ни е много полезен в тази област и се явява водещ в разработваните от нас софтуерни продукти. Д-р Николай Николаев, още като студент в университета спечели авторитетната награда „Студент на годината”. Дисертацията му при мен беше „Влияние на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) върху енергийната система на България”. Д-р Юлиан Рангелов, отскоро вече доцент, дисертацията му, която съм ръководил, беше на тема „Статична устойчивост на ЕЕС”. Специализиран е и в дистанционното управление в ЕЕС. Въобще, целият ни катедрен колектив имаше важно участие в подготовката за присъединяване на българската ЕЕС към европейската.
– Разбира се, такъв колектив не може да спре до тук. Върху какво работите в момента?

При класическите електроцентрали можеше да се планира производството. Но когато навлязоха ВЕИ генераторите, не е възможно да има планиране на потоците мощност, а само прогнози. Защото „има слънце – няма слънце, има вятър – няма вятър”. Това поставя под въпрос надеждността на мрежата за пренос на произведената енергия. И за да се разработи нов критерий за оценки в това отношение, екипа ни беше поканен за участие в съответната европейска разработка за вероятностни оценки. Участваме 12 европейски университета и 7 системни оператора.

Николай ЖЕКОВ