Богатата спортна витрина на университета се попълни с още едно заслужено отличие – първо място и златен медал на варненската Студентска универсиада. Има ли допирни точки между популярния спорт тенис на корт и една трудна, но предпочитана от много младежи IT специалност? Отговора намираме в учебното и спортно всекидневие на 20-годишния второкурсник от специалност „Софтуерни и интернет технологии” Калоян Николов.

– Калояне, как протекоха битките на корта, които ти донесоха златния медал?

– Участвахме 16 състезатели от петте варненски университета по системата на елиминациите. Печелиш и продължаваш за следващата среща, или губиш и отпадаш. Така изиграх четири мача без поражение и стигнах върха. При първите две състезания надиграх съперниците с по 9:1 гейма, при вторите два – с по 9:0 гейма. Отборно университетът ни се класира на трето място.


Калоян със златния медал индивидуално и с отборната купа за третото място.

– Мисля, че имаш идеалните физически данни за тенис на корт – висок, строен. Но със сигурност имаш и висок IQ интелектуален коефициент, за да си се класирал в компютърна специалност, където конкуренцията е висока.
– Най-успешният българин в тениса, Григор Димитров, е висок 190 сантиметра, а аз – 185. Но и Федерер е с моя ръст. Джокович е 2-3 сантиметра по-висок. Разбира се, не всичко е в ръста, въпреки че и той е от съществено значение. Колкото до приема ми в университета, нямах проблеми: и матурата ми, и приемният изпит по математика бяха над петица.
– За да стигне до световните си постижения, Григор Димитров има една важна предпоставка – баща състезател по тенис и треньор. Теб кой те мотивира за този спорт, как започна всичко?
– Мотивацията също дойде от баща ми, който, още като бях 10-годишен, ме заведе на тенискорта в родния Разград. Но той е само любител тенисист. Играта ме увлече, тренирах упорито и още след 2 години спечелих първото място на държавен турнир във Варна за юноши до 12 години. Същото постижение имах впоследствие и при юношите до 16-годишна възраст. На две държавни първенства за юноши до 18 години стигнах до четвъртфиналите. А в националната ранглиста за юноши до 18 години съм стигал до пето място. Колкото до регионалните първенства за състезатели от Североизточна България, при всичките си участия от 14- до 18-годишна възраст винаги съм се класирал само на първо място.
Вече се състезавам при мъжете, където са нужни много повече тренировки и умения. Миналата година достигнах до два четвъртфинала на държавни турнири, а в националната ранглиста за мъже най-добрият ми резултат засега е 18-о място.


Отразена е още една противникова атака.

– Кои треньори са те подготвяли?
– Имах само един в първите години, в Разград. Впоследствие пък и досега тренирам сам със спаринг партньори. Уговаряме се, срещаме се на някой корт в Разград или Варна и играем. По време на учебната година тренирам през ден по два часа, а през лятото – по-често. Понякога играя с баща ми и с по-малката ми сестричка осмокласничка. Ако в тениса сега играя без наставник, шансът ми в университета е, че разчитам на много добри преподаватели, благодарение на които мисля, че до края на обучението си ще получа отлична подготовка по софтуерните и интернет технологии.
– Ако направиш спаринг с Григор Димитров, имаш ли някакъв шанс да му вземеш поне гейм?
– Никакъв шанс. Но мисля, че и той не би имал особен шанс срещу мен в областта на IT технологиите. Не си въобразявам, че мога да тръгна по неговия успешен път в тениса. За мен спортът е по-скоро хоби, по-скоро елемент от хармоничното развитие на един млад човек. Бъдещето си виждам в професионално развитие по специалността, която предлага големи възможности за реализация.

Николай ЖЕКОВ