Петима професори от Италия, Русия, Франция, САЩ, Румъния и един бразилски асистент в помощ на докторантите на ТУ - Варна

И на младите специалисти – преподаватели и учени, преминали в кариерното си развитие две висши образователни степени, също се налага да се обучават, за да продължат настъпателното си развитие. Такава отлична възможност бе осъществена с финансовото съдействие на проекта на МОН и ЕС „Развитие на потенциала на докторанти, постдокторанти, млади учени и специалисти от инженерните науки в ТУ – Варна, и техният принос за развитие на икономика, базирана на знанието”.

„Училищният звънец” удари на 9 юни т.г., за да оповести 9-дневните занятия – 3 от дните за лекции с по-обща тематична насоченост и 6 дни – за обсъждане в съответните факултети на докторантските разработки. Там освен научните им ръководители участваха и широк кръг експерти, за да бъдат полезни с мнения и професионални съвети за развитието на докторантурите.
При откриването на форума ръководителят на проекта проф. д-р Венцислав Вълчев направи преглед на данните за кариерното развитие на целевата група от докторанти, постдокторанти, млади учени и специалисти в университета. Оказано им е съдействие за около 120 научни публикации, 30 от които – международни. Специализациите са 6, а от 8-те постдокторанти 5-има вече работят успешно за хабилитирането си.
Поканените чуждестранни участници са проф. Сергей Фалко от Московския държавен технически университет, проф. Масимо Бианчи от университета в гр. Болоня, Италия, проф. Евгени Генчев от Американския колеж в Париж, проф. Норис Кругер от САЩ, проф. Валентина Помазан от гр. Констанца, Румъния, и ас. Аллан Гансалвес Оливейра от Бразилия.
Лектори от ТУ – Варна, бяха проф. д.т.н. Николай Минчев - декан на функционален факултет „Докторанти”, доц. д-р Чавдар Орманов – ръководител на катедра „Корабоводене, управление на транспорта и опазване чистотата на водните пътища”, и доц. д-р Дарина Павлова от катедра „Икономика и мениджмънт”. Координатор по осъществяването на проекта е доц. д-р Тодор Ганчев.

При откриването: доц. Ганчев, проф.Вълчев, проф. Минчев(от ляво надясно). Част от докторантите и преподаватели

В първата лекция проф. Минчев запозна участниците с нормативната база около докторските защити; с изискваната структура на дисертационния труд; с обема му (най-добре 120-130 страници); с определянето на целите и задачите; с формулирането на изводите и приносите, които да са в дух на умереност в самооценките. А авторефератът да отговаря сто процента на съдържанието на дисертацията.
В образната си метафора за работата по един дисертационен труд той използва сравнението с черешово дърво, чиито по-достъпни плодове на долните клони вече са обрани, а онези по високите клони са изкълвани от птиците. Затова задачата на докторанта е да успее „да откъсне” поне 2-3 хубави черешки. И в никакъв случай да не твърди, че е открил научен метод, а евентуално само методика.
Чуждестранните лектори споделиха близки на изложените от проф. Минчев съждения относно изискванията за докторски защити в техните страни. Руският проф. д.и.н. Сергей Фалко, зав.-катедра „Икономика и организация на производството”, отбеляза, че трудът на докторанта трябва да съдържа достатъчен обем нов материал, получен както в процеса на обобщаване на известни вече научни резултати (компилация), така и в процеса на получаване на собствени резултати. Но трябва да не се допускат изкушения от типа „разработено от мен за първи път”.

Проф. Фалко споделя опита на своя университет.

Интерес предизвика и изложението на единствения нехабилитиран лектор, при това от страната на Световното първенство по футбол Бразилия, което се провежда през тези дни. „Бразилия не е само футбол, а и технологии, тежка индустрия, самолетостроене – отдели необходимото внимание и на актуалното спортно събитие ас. Алан Гонсалвес Оливейра, който преподава „Компютърни науки” във Федералния университет „Мато Гроссо”. Впоследствие разказа за структурата и научните направления в своя университет, за работата си върху изкуствения интелект, за квалификационните образователни степени, за подготовката на тамошните млади учени.

Ас. Оливейра разказва за бразилската образователна специфика. На слайда – президентът на Бразилия Дилма Русеф.

Много полезни се оказаха също шестте дни на докторантското училище, през които младите ни университетски надежди представиха моментното състояние на научните си защити и получиха полезни напътствия за последващото им развитие и усъвършенстване. Така те получиха възможността да разширят кръгозора на познанията си и да ги съпоставят и съобразят с опита на научните си ръководители и на експертите в своята научна област. От особена важност за бъдещата им работа ще бъдат и контактите, които имаха възможност да създадат с нашите и чуждестранни лектори, с колеги.

Николай ЖЕКОВ