През този ден  учебните банки на тържествената зала 272 на Електротехническия факултет не бяха заети от студенти, попиващи лекционна информация. Бяха се настанили достолепни мъже и жени с побелели коси, бяха оживели спомените на бивши колеги от студентството,  щастливи, че след четири десетилетия отново са заедно. Пред черната дъска срещу тях, в днешните условия вече заменена от електронни слайдове, отново седеше, също така развълнуван, любимият преподавател проф. Марин Маринов.Той е основателят и ръководител на създадената през 1971 г. първа за страната катедра „Електроснабдяване и електрообзавеждане” (ЕСЕО). Катедри със същото наименование са създавани в други университети впоследствие.
            Присъствието на всички тези развълнувани високочестотно енергетици илюстрираше нещо много важно за университета – стойността на   получаваните в него знания  и   опит, водещи до успешна реализация в живота.

              Организаторът  на тържеството и водещ на сценария в залата беше   преподавателят в катедра ЕСЕО  доц. д-р Румен Киров. Още в началото той даде тон на приповдигнатото, лежерно настроение,  съчетавайки тържественото със забавното: „Когато бяхте студенти, професор Маринов ви писа много двойки, а сега сте дошли да празнуваме юбилея му… Но в края на краищата – завърши утвърждаващо той – всички станахте отлични професионалисти!”


Доц. Киров подарява на проф. Маринов графика, спечелила златен медал на биенале в Мюнхен.

            Много показателен спомен за респекта на професора към учебната институция и въобще към преподавателската работа бе споменът когато той влизал в корпус на университета, от уважение и добро възпитание винаги си свалял шапката. Други времена, друга  човешка закваска и възпитание… И дотолкова проф. Маринов държал на такова поведение, че дори когато след 1989 г. в университета дошъл свещеник за водосвет, той го поканил да си свали килимявката с думите: ”Тя е само за служби в църквата”.
            Миналото на катедра ЕСЕО се оказа съхранено не само в живите спомени на бившите й възпитаниците, а и в множеството снимки, които бяха показани на слайдове в залата. Десетки се оказаха и поздравителните адреси до юбиляра проф. Маринов: от Електротехническия факултет на ТУ-София, на Русе, Габрово, Бургас, от други випуски на катедрата, от настоящи студенти с различни специалности, от фирми във Варна, Силистра, Девин, ръководени от възпитаници на катедрата, от факултети, от  катедри на ТУ-Варна.
            Поздравителният адрес на Московският енергетичен институт прочете   специално дошлият за юбилея проф. Алексей Сендев: „Щастлив съм да разбера, че с усилията на проф. Маринов в катедрата са създадени нужните лаборатории, обучени са  множество възпитаници в трудни времена. Сътрудничеството ни с него беше удоволствие. Учихме заедно с много българи, радвахме се на успехите си, преживявахме заедно несполуките си.  Поздравявайки проф. Маринов, пожелавам и на българската школа в нашата област, както и на България успехи, благополучие, добро бъдеще”.  
            Особено забавен бе поздравителният адрес на саратниците на професора от по-възрастните преподаватели, с който чрез специално „уравнение интеграл от нула до безкрайност”, доказваха младежката му, според тях, възраст. При решаването на това изстраданото в живота от професора уравнение, символът „Z”    означавал общият брой на лекциите през преподавателските му години,   символът „Х” – броят на годините „когато се наливаха основите”, символът „Y” – броят на годините на растеж и развитие, символът „M” – броят на скъсаните студенти. Със „Х” по „Y” съратниците изразяваха любовта на възпитаниците към своя професор, толкова духовно и физически свързани с него, че „късото съединение” между тях би било неизбежно.
            Трогнат, юбилярът също се върна в спомените си: „Вие, от третия по реда си випуск на катедра ЕСЕО бяхте един от най-големите потоци на специалността. Обучението ви беше много трудно, дори се боях да не претърпим провал. Нямаше достатъчно преподаватели в началото, нямаше лаборатории, или ако имаше, бяха почти празни, нямаше учебници.Но затова път имаше изключителен ентусиазъм от страна на студенти и преподаватели. Едва след няколко випуска нещата се поуталожиха. Щастлив съм и благодарен, че имах студенти като вас и че те получиха успешна реализация”.
            Видима беше и емоционалната нагласа на ректора на университета проф. дн Росен Василев, възпитаник на същия Електротехнически факултет: „Говоря сега пред Вас, професор Маринов, не като ректор, а като Ваш студент от десет години по-късния випуск 1988 година. Влизайки във фоайето на факултета по онова време, на масичка беше окачен Вашият портрет с надпис „Честито проф. Маринов!”, който отбелязваше утвърждаването на професурата Ви. Тогава страната беше в друг период на общественото ни развитие, традициите, хората се променяха. Но завинаги ще помня незабравимите мигове от онова време. Днешните преподаватели от катедрата има какво да учат от Вашата преподавателска практика и да следват примера Ви. Длъжни сме и сме убедени,че ще го продължим.”


Ректор Василев приветства юбиляра.

            В завършек ректор Василев подари на юбиляра като знак на уважение от академичното ръководство, почетния плакет на университета. Много оригинален беше подаръкът на студентите  – електротехнически „букет” с основни   символи на специалността, като проводници, съпротивления, ел. крушки. От името на днешните и някогашни преподаватели на катедрата юбилярът получи графика на големия български художник Цветан Казанджиев, спечелила златен медал на биенале в Мюнхен.


Електротехническият букет за професора.

            Не остана длъжен на колегите си и първосъздателят на катедрата проф. Маринов. Той обяви свои поздравителни адреси към колеги заслужили енергетици на Република България, към заслужили проектанти, заслужили  електромеханици, заслужили учители. Пожела на младите днешни преподаватели в катедрата да възстановят за настоящото поколение студенти ентусиазма, ученолюбието, старанието на предшествениците си.


Снимка за спомен преди кетъринг почерпката.

            Двойният юбилей беше изява на още една разгърната страница от трудното, но достойно университетско минало, още едно предизвикателство към бъдещето на младата днешна инженерна  смяна.

Николай ЖЕКОВ