Бележитият варненски общественик, будител и един от първите кметове на морската столица Иван Церов (1857-1938) получи достойно място в галерията и музей на открито на Община Варна. Иван Церов вече посреща гостите пред сградата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, чийто основен камък той лично е положил на 26 март 1912 г. и по символичен начин ще присъства и на честването на 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна през 2021г.

Снимка:ТМПЦ - Варна

Образът на Иван Церов беше възкресен от признателните потомци в статуя, излята от мед и бронз по проект на скулптора Пламен Братанов – професор в ТУ – Варна, ръководител катедра „Индустриален дизайн“. Скулптурата е най-големият портретен паметник във Варна и е част от Програмата за паметниково, художествено-пластично и монументално изграждане на територията на град Варна за 2019 г., която се осъществява от дирекция „Култура и духовно развитие“. Мемориалът на площад „Независимост“ беше открит официално от кмета на Варна – Иван Портних в навечерието на Великденските празници. На тържеството присъстваха много варненци и гости на града като особено голямо беше вълнението на внука на Иван Церов – Иван Радославов, дългогодишен концертмайстор на Варненската опера, и неговото семейство.

Кметът Иван Портних, скулпторът Пламен Братанов, Антония Йовчева – директор на дирекция „Култура и духовно развитие“ и Иван Радославов на откриването на паметника, снимка: Община Варна

Кметът Иван Портних и Иван Радославов, внук на Иван Церов, пред мемориалната плоча на пл. „Независимост“

Проф. Братанов с колеги и студенти от катедра „Индустриален дизайн“

Иван Церов

Кой е Иван Церов? Разказва Виолета Тончева - журналист, писател и PR на ТМПЦ-Варна: Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.